вторник, 31 март 2009 г.

Alex Krivtsov photography































Alex Krivtsov руски художник, фотограф, режисьор и дизайнер. Носител на множество награди сред които IPA International Photography Awards (Los Angeles , US) - 2007 година.
Най-добър на фестивала в Санкт Петърбург "Изкувство и фотография". Сътрудник е на списания, модни агенции, журналистически издания от цял свят.
Снимките, които подбрах са от галериите "Body ballet", "Air Dance" и "Duo" :)

събота, 14 март 2009 г.

Alberto Contador








Няма такъв като него. Обожавам го, а след вчерашния етап не можах да се сдържа - направи 1.45 на останалите - чудовищно е. Нищо, че Ланс отново се завърна. Астана има своя безспорен лидер. За мен лично това ще е минало и бъдеще в едно! Великият Ланс да гледа негов последовател, дори и повече. В един отбор двама безспорни таланти, единият - легенда в колоезденето, а другият те първа ще пренаписва направеното досега. Каузата си е кауза, но пред таланта не може да се прави друго освен да се мълчи.
Просто мъжа мечта.............:)))

четвъртък, 12 март 2009 г.

Slava Krik photography












Уникален е. Случайно попаднах на неговата фотография. Из между многото снимки подбрах тези, които ми направиха най-силно впечатление. Сред тях особено снимките на модела, който е балерина. Винаги съм си смятала, че излъчването, което има една балерина може спокойно да се утъждестви с същността на женската красота като цяло. Балерините имат някакво спокойствие в поведението си и особено в погледа, който може да обгърща другия мигновено, с неистова лекота. Хм, последният път като бях на една премиера се запознах с една дама, която първоначално недоумявах, защо жена с нейното тяло носи никон и прави снимки по разни премиери и то в Петрич :) Естествено, че след края на премиерата не пропуснах възможността да се запозная. След кратък диалог всичко дойде на мястото си. Тя е балерина и дори си има школа по балет в столицата.

Пс...
Аз й обещах да отслабна, а тя ми обеща като отида да ми позволи да й направя фотосесия :)

неделя, 8 март 2009 г.

If I were a painting....




If I were a painting
Captured on canvas
Alone in the portrait I would stand
And brush strokes bold
Yet soft as a whisper
The work of a feminine hand

Caught in a still life
Surrounded by shadows
OR lost in a background of blue

If I were a painting
My price would be pain
And the artist would have to be you

I imagine the colors
Would all run together
If you ever allowed me to cry
So don't paint the tears
Just let me remember me
Without you in my eyes

It's only the frame
That holds me together
Or else I would be falling apart

If I were a painting
I wouldn't feel
And you wouldn't be breaking my heart.

събота, 7 март 2009 г.

Извървяно....




Извървяно....

Да......признавам си не го очаквах, най-малкото сега. Но той си е такъв винаги ме сварва абсолютно неподготвена. Пристигнал е от Варна, а преди това от Америка само преди два дни...но искаше да види майка му, пък и дължи й го. Та разходката на душите ни започна, нащта си разходка...която в продължение на година и половина / това бе последния път когато се видяхме/ не спря да ми липсва. Скорпионският му характер е трудно поносим, но не и за хората, които го познават. Обича да нарежда, да предизвиква, да ругае / особено когато усети, че си слаб/, умее да убеждава адски много и в същото време да те окриля. Кирил Аспарухов........аз му казвам чичо ми Киро от Варна. Така съм свикнала от дете, когато идваше да ме вижда доста по-често и когато поезията ни свързваше.......а сигурно и още.... не знам?

Предният път като бях във Варна неможах да се премиря с това, че времето беше ужасно гадно, почти нищо неможах да видя.........а ми се искаше. Като че ли последният ден някой над мене се смили и успях да зърна морето . Точно както исках......пустата плажна ивица, самотните вълни, спускащите се черни облаци, тишината........тая тишина, която винаги ми е харесвала и толкова рядко съм виждала..........това ми стигаше J друго не поисках ............Та с идването си чичо ми Киро ми подари и новите си книги том 1 и том 2 – поезия и интервюта...........повечето – хм да не кажа, почти всичко съм прочела.......от преди доста време, но сега завършени повече ми харесват............Извървяно с многоточие.

Прелистих познатите неща и за моя изненада като отворих втория том на стр. 202 открих и името на Симеон Лютаков, който адски усещам за близък – а бога ми не знам защо? Страшно е ................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................

После интервютата с Невена Коканова, Лили Иванова, Рангел Вълчанов, Коста Цонев, Михаил Мутафов, Слави Трифонов........и още много други. И всеки един от тях е извървял своя си път, своите си надежки, копнежи.........очаквания, разочарования........всичко.

Питам го. Е, доволен ли си, това ли е последната точка .....на всичко? А той ми отвърна.......за 6 месеца обиколих Чикаго, Лондон, Париж, Атланта, Ню Джърси, Ню Уорк / другите не ги запомних / и видях толкова много неща, толкова много хора, лица, маски, събития. Ходих поне на 6 мюзикъла, на 4 концерта, на 5 циркови спектакъла, театрални постановки............... не мога да сложа точка. Толкова сме далече още, толкова сме назад, че просто в един момент цялото това зареждане от красотата на това, което си видял те прави тъжен, уморен, карате дори да се чувстваш неловко и глупаво..............

Не че им завиждам, не че злобея, почерпих от това което имах възможността да направя и то с целите си шепи........но и до ден днешен не мога да разбера, защо ние не помръдваме – и там има имена, и там има власт, и там има пари, корупция, мръсна игра..........но върви напред, просто се развива. Аз отсякох: Майната му, радвай се, че си го видял и го запази за себе си.......друг няма нито да го разбере, нито да го сподели истински и да му се порадва. Тук е така, тук ние сме такива и скоро няма да се промени. После мълчание, в което може само на двама истински приятели да им бъде хубаво. Останала част е още по – интересна и вълнуваща, но понеже съм егоист ще си я запазя за себе си. Срещата завърши с обещание за гости във Варна - това лято, което надявам се да стане наистина................

неделя, 1 март 2009 г.

Чувства...

##################

Пак да погаля сълзите ти – трудно е

Невъзможно почти да целувам дъха ти

Хиляди истини сега откривам в очите ти

А само прашинка надежда че ще бъдеш различен

Пак да се сгуша в мечтите ти – едва ли

Тъжно да дишам в твоето мълчание

Колко усмивки неразбрано отлитнаха

В едно дълго чакано а ненужно признание.

Не съм поискала пак да обича сърцето ми

Смутено да гони в чужди залези следи

По ненужна от всякога дошла любовта ми

Когато след всичко изгубено си тръгваш и ти..