неделя, 31 януари 2010 г.
четвъртък, 28 януари 2010 г.
Old photos
Две седмици ми отне работата по тези снимки......и мога да кажа, че досега по-приятна работа не съм имала. Снимките са правени на стъкло и само с емулсия...от 23 година са и просто ги донесе някакъв мъж, който е на около 70 год. възраст. Незнам как дори да опиша вълнението си. Първоначално се заех да изчистя всичко, което е останало по стъклото като отпечатъци от пръсти, драскано и т.н., но след това установих, че снимките ми харесват повече в този вариант. Истината е, е че малко ме хвана яд...защото нямам възможността да видя метода на снимане, а толкова много ми се иска. Като се вгледаш внимателно може да се види колко прецизно е направен всеки кадър, времето дори на експонация, както и дълбочината в снимките и тяхната рязкост. Не книга, а роман и филм мога да направя по тези кадри....удивителни са просто !
събота, 23 януари 2010 г.
Will McBraid photography
Уил Макбрайд учи изкувство и история на изкувството в Ню Йорк. В същото време се обучава и като военен, и е разпределен във военната база във Вюрцбург. Още като седва, тй се занимава с фотография и я възприема като самостойно изразно средставо. Първата тема, която разработва, е свързана с живота на войниците в казармите на Вюрцбур.
През 1956 г. Макбрайд се установява в Берлин, където работи като фотограф на свободна практика и прави фоторепортажи за списанията Лайф, Щерн, Кук и туейн. През 60-те години е вече един от най-изявените фотохроникьори на политически и обществени събития - особено на студентските протести в Германия. Много от творбите му разкриват интимните сфери на човешкото общуване.
Фотографията на Макбрайд привлича с предизвикателството да пресъздаде живота на хората и да отрази непрекъснатата промяна на нещата. Тъкмо заради това предава даден сюжет чрез фотоесе под формата на поредица от образи. През 1972г. се премества в Тоскана и продължава да работи като фотожурналист. Две години по-късно се връща отново в Германия и подновява заниманията си с живопис и скулптура.
Тва са малката част от прекрасните снимки, които искам да ви представя на един от любимите ми фотографи в рамките на 60-те години ......
четвъртък, 21 януари 2010 г.
The Fourth Kind
„Ако видиш НЛО, това е среща от първи вид. Ако имаш доказателства – това е среща от втори вид. Контактът с извънземни е трети вид. Среща с отвличането е „Четвъртият вид“.
Филмът с участието на Мила Йовович се снима у нас. Продукцията вече може да се гледа и в българските киносалони.
Историята въвлича в света на мистериозното и свръхестественото, като описва стряскащи събития с НЛО, случили се в Аляска. За това къде точно са станали снимките, за работата с актьорите и каква е отблизо Мила Йовович си поговорихме с Веселин Караджов – директор на продукцията.
Разкажете повече за работата си над този филм.
Мащабността на проекта се изразява по-скоро в успеха на "Четвъртият вид", който достигна четвърто място в американската бокс офис класация още в премиерния си уикенд.
Снимачният период у нас продължи около 30 дни. Режисьор и сценарист е Оланунде Осунсами. Интересен е фактът, че преди “Четвъртият вид” той няма друг реализиран проект.
Събирал е материал за сценария близо 4 години и Gold Circle решават да го купят и продуцират. Това се оказва и неговият голям успех.
Той е само на 32 години и е запален любител на баскетбола. По време на снимките използваше всяка свободна минута за забивки в коша. Дори се разделяше с обяда си за това.
Мила Йовович по време на снимките е била придружавана от дъщеря си. Какви са впечатленията ви от актрисата?
Мила Йовович е страхотен професионалист и много приятен човек. Тя е изключително земна и непретенциозна личност. Нямаше изисквания към специална храна, лукс и т.н. Обядваше с екипа.
А малката Евър беше през цялото време на снимачната площадка. Там спеше и играеше. В последния снимачен ден Мила Йовович подари на всеки един от екипа бутилка вино.
Във филма участваха няколко български актьори с доста второстепенни роли. Юлиан Вергов бе съпруг на героинята на Мила Йовович, но играеше... мъртвец. Такива ли са повечето участия на нашите звезди в чужди продукции?
Проектът може да бъде наречен наистина камерен откъм актьорско присъствие. Персонажите в сценария са не повече от 10-12.
Но нашите актьори са доказани професионалисти. Нивото им значително превъзхожда много от чуждестранните актьори, които идват да снимат тук. Големият проблем са езикът и акцентът.
За съжаление без акцент са малко актьори, един от които е именно Юлиан Вергов. Американците не обичат да дублират филмите впоследствие.
За разлика от много италиански продукции, които използват български актьори и ги дублират.
Каква част от екипа бе български и каква част – международен?
Почти 90% от екипа бяхме българи. Грижехме се за локациите, логистиката, декорите, стайлинга, операторите, част от актьорите.
Главният оператор – Лоренцо Сенаторе, който по националност е италианец, живее повече от 6 години в България. Затова пък в момента той е оператор, търсен изключително много и в световен мащаб.
Дизайнерът на филма Карлос да Силва също има над 20 филма у нас. Това е един от любимите филми, в които съм работил. Нямаше напрежение, липсваха нерви.
Във филма участва и бяла сова. Кой се грижи за нея и как се случиха снимките с птицата?
Да, така е – бялата сова е обитател на Софийския зоопарк. На снимките идваше с треньор и дори беше гримирана преди кадър. От опит знаем, че да се снима животно, е най-трудно.
Същото беше и сега. Имахме отделна камера, която снимаше совата и се опитваше да улови нейните реакции и поведение.
Кои български планини се превърнаха в Аляска и изобщо къде се проведоха снимките?
Снимахме на Витоша. Хижа "Боерица" беше домът на д-р Абигейл Тейлър, изиграна от Мила Йовович. Работихме и из местността Златните мостове.
Във филма могат да се видят и пейзажи от Щастливеца. Американския колеж избрахме за училището на децата на семейство Тейлър. Това е продукция, за която освен в България са правени снимки и в Аляска – гр. Ноум. Оттам са предимно пейзажните кадри.
Малко хора знаят какво точно означава директор на продукция. Звучи почти като директор на водопад.
Да, позицията има много и различни задължения. Включва първоначалното изготвяне на бюджет за съответния проект, наемането на работен екип, планиране и управление на цялата работа по подготовката и заснемането на филма.
Много често се налага да бъдеш буфер между капризите на режисьора и настроенията на продуцентите. Това не се учи в университет, а се добива от практиката. Никога не съм мислил, че ще работя в тази сфера, завършил съм Икономическия университет в София, но така се получи – живот.
Колко подобни продукции се снимат у нас на година и вие в колко от тях участвате?
За съжаление финансовата криза рефлектира сериозно върху нашия бизнес. Филмовите продукции, снимащи се у нас, значително намаляха. А те са възможност България да бъде показана по света.
Вижте какъв бум имаше в румънското кино само защото филмът „Студената планина” беше сниман там и спечели десетки отличия.
Нужно е обаче създаването на съвременен закон за филмопрозводството. В това отношение страните, с които обикновено се съревноваваме и сравняваме – като Унгария, Румъния и Чехия, ни изпревариха.
Хубавото е, че българското кино видимо набира сила. Въпреки кризата и невъзможността на държавата да помага.
„Източни Пиеси” е невероятен пример за това как може да бъде направен прекрасен филм с ограничен финансов ресурс. С нетърпение очаквам „Мисия Лондон”. От колегите, работили в него разбрах, че резултатът ще е много добър.
Случвало ли ви се е да откажете участие, ако не харесате филма, който се прави?
Да, и то неведнъж. Спокойно мога да кажа, че работата в този бизнес взима повече, отколкото дава. Работи се шест-седем дни в седмицата минимум по дванайсет часа на ден. През последните две-три години предпочитам да избирам и да отделям по-голямо внимание на близките си.
Какъв е следващият проект, в който участвате?
След около два месеца в България започват снимките на римейк на Конан. Това ще бъде най-мащабната продукция, снимана у нас.
Режисьор ще е Маркус Ниспел, който е режисирал филми като "Тексаското клане" и "Петък, 13-и", Тhe Pathfinder. Продуцент на филма е „Ню Имидж”, а аз съм директор на продукция.
За жалост отново проличава абсолютната некомпетентност на представител на журналистическата гилдия... Звучи почти като директор на водопад?Паднах от смях .... пропускайки този въпрос повече за Мила Йовович и участието й в продукцията може да прочетете в останалата част от интервюто....
Пожелавам още много ползотворна работа на Веско и екипа му :))
