If I were a painting....

If I were a painting
Captured on canvas
Alone in the portrait I would stand
And brush strokes bold
Yet soft as a whisper
The work of a feminine hand

Caught in a still life
Surrounded by shadows
OR lost in a background of blue

If I were a painting
My price would be pain
And the artist would have to be you

I imagine the colors
Would all run together
If you ever allowed me to cry
So don't paint the tears
Just let me remember me
Without you in my eyes

It's only the frame
That holds me together
Or else I would be falling apart

If I were a painting
I wouldn't feel
And you wouldn't be breaking my heart.

Извървяно....

Извървяно....

Да......признавам си не го очаквах, най-малкото сега. Но той си е такъв винаги ме сварва абсолютно неподготвена. Пристигнал е от Варна, а преди това от Америка само преди два дни...но искаше да види майка му, пък и дължи й го. Та разходката на душите ни започна, нащта си разходка...която в продължение на година и половина / това бе последния път когато се видяхме/ не спря да ми липсва. Скорпионският му характер е трудно поносим, но не и за хората, които го познават. Обича да нарежда, да предизвиква, да ругае / особено когато усети, че си слаб/, умее да убеждава адски много и в същото време да те окриля. Кирил Аспарухов........аз му казвам чичо ми Киро от Варна. Така съм свикнала от дете, когато идваше да ме вижда доста по-често и когато поезията ни свързваше.......а сигурно и още.... не знам?

Предният път като бях във Варна неможах да се премиря с това, че времето беше ужасно гадно, почти нищо неможах да видя.........а ми се искаше. Като че ли последният ден някой над мене се смили и успях да зърна морето . Точно както исках......пустата плажна ивица, самотните вълни, спускащите се черни облаци, тишината........тая тишина, която винаги ми е харесвала и толкова рядко съм виждала..........това ми стигаше J друго не поисках ............Та с идването си чичо ми Киро ми подари и новите си книги том 1 и том 2 – поезия и интервюта...........повечето – хм да не кажа, почти всичко съм прочела.......от преди доста време, но сега завършени повече ми харесват............Извървяно с многоточие.

Прелистих познатите неща и за моя изненада като отворих втория том на стр. 202 открих и името на Симеон Лютаков, който адски усещам за близък – а бога ми не знам защо? Страшно е ................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................

После интервютата с Невена Коканова, Лили Иванова, Рангел Вълчанов, Коста Цонев, Михаил Мутафов, Слави Трифонов........и още много други. И всеки един от тях е извървял своя си път, своите си надежки, копнежи.........очаквания, разочарования........всичко.

Питам го. Е, доволен ли си, това ли е последната точка .....на всичко? А той ми отвърна.......за 6 месеца обиколих Чикаго, Лондон, Париж, Атланта, Ню Джърси, Ню Уорк / другите не ги запомних / и видях толкова много неща, толкова много хора, лица, маски, събития. Ходих поне на 6 мюзикъла, на 4 концерта, на 5 циркови спектакъла, театрални постановки............... не мога да сложа точка. Толкова сме далече още, толкова сме назад, че просто в един момент цялото това зареждане от красотата на това, което си видял те прави тъжен, уморен, карате дори да се чувстваш неловко и глупаво..............

Не че им завиждам, не че злобея, почерпих от това което имах възможността да направя и то с целите си шепи........но и до ден днешен не мога да разбера, защо ние не помръдваме – и там има имена, и там има власт, и там има пари, корупция, мръсна игра..........но върви напред, просто се развива. Аз отсякох: Майната му, радвай се, че си го видял и го запази за себе си.......друг няма нито да го разбере, нито да го сподели истински и да му се порадва. Тук е така, тук ние сме такива и скоро няма да се промени. После мълчание, в което може само на двама истински приятели да им бъде хубаво. Останала част е още по – интересна и вълнуваща, но понеже съм егоист ще си я запазя за себе си. Срещата завърши с обещание за гости във Варна - това лято, което надявам се да стане наистина................

Чувства...

##################

Пак да погаля сълзите ти – трудно е

Невъзможно почти да целувам дъха ти

Хиляди истини сега откривам в очите ти

А само прашинка надежда че ще бъдеш различен

Пак да се сгуша в мечтите ти – едва ли

Тъжно да дишам в твоето мълчание

Колко усмивки неразбрано отлитнаха

В едно дълго чакано а ненужно признание.

Не съм поискала пак да обича сърцето ми

Смутено да гони в чужди залези следи

По ненужна от всякога дошла любовта ми

Когато след всичко изгубено си тръгваш и ти..