.....

Като сто са в мене........до болка ми омразна........ всеки е прав и всеки е грешен, и всеки отрича другия, отхвърля го, обижда го, наранява го, мрази, а после пак виновен се връща обратно.
Не знам как да подредя смотания пъзел в съзнанието си. Няккава безпомощност ме обвзема и то от факта, че трябва да го направя заради себе си, колко по - лесно ще ше да е ако бе за друг.
Има неща, на които искам просто да да дам delete и да се приключи. Има моменти, които сега разбрах, че са били абсолютна измама, а преди вярвах, че са постигната мечта, има думи, които се заклевах, че няма да спра да ги повтарям, а сега ми се повръща само при мисълта да ги изрека. Но има и спомени, които ще стоят цяла вечност на стената в стаята ми и дълго време ще мине когато сутрин няма да ме будят или вечер да ме приспиват. Това ме плаши, не друго...
Просто днеска е ден, в който нищо не ми трябва ...........нито пари, нито кола, нито снимките, нито любов, секс, приятели, семейство, просто нищо, НИщо не искам.
Смъртта ......."Веднъж да дойде и ще се свърши " Амедео Модилиани...