Извървяно....

Извървяно....

Да......признавам си не го очаквах, най-малкото сега. Но той си е такъв винаги ме сварва абсолютно неподготвена. Пристигнал е от Варна, а преди това от Америка само преди два дни...но искаше да види майка му, пък и дължи й го. Та разходката на душите ни започна, нащта си разходка...която в продължение на година и половина / това бе последния път когато се видяхме/ не спря да ми липсва. Скорпионският му характер е трудно поносим, но не и за хората, които го познават. Обича да нарежда, да предизвиква, да ругае / особено когато усети, че си слаб/, умее да убеждава адски много и в същото време да те окриля. Кирил Аспарухов........аз му казвам чичо ми Киро от Варна. Така съм свикнала от дете, когато идваше да ме вижда доста по-често и когато поезията ни свързваше.......а сигурно и още.... не знам?

Предният път като бях във Варна неможах да се премиря с това, че времето беше ужасно гадно, почти нищо неможах да видя.........а ми се искаше. Като че ли последният ден някой над мене се смили и успях да зърна морето . Точно както исках......пустата плажна ивица, самотните вълни, спускащите се черни облаци, тишината........тая тишина, която винаги ми е харесвала и толкова рядко съм виждала..........това ми стигаше J друго не поисках ............Та с идването си чичо ми Киро ми подари и новите си книги том 1 и том 2 – поезия и интервюта...........повечето – хм да не кажа, почти всичко съм прочела.......от преди доста време, но сега завършени повече ми харесват............Извървяно с многоточие.

Прелистих познатите неща и за моя изненада като отворих втория том на стр. 202 открих и името на Симеон Лютаков, който адски усещам за близък – а бога ми не знам защо? Страшно е ................................................................................................................................................

..................................................................................................................................................

После интервютата с Невена Коканова, Лили Иванова, Рангел Вълчанов, Коста Цонев, Михаил Мутафов, Слави Трифонов........и още много други. И всеки един от тях е извървял своя си път, своите си надежки, копнежи.........очаквания, разочарования........всичко.

Питам го. Е, доволен ли си, това ли е последната точка .....на всичко? А той ми отвърна.......за 6 месеца обиколих Чикаго, Лондон, Париж, Атланта, Ню Джърси, Ню Уорк / другите не ги запомних / и видях толкова много неща, толкова много хора, лица, маски, събития. Ходих поне на 6 мюзикъла, на 4 концерта, на 5 циркови спектакъла, театрални постановки............... не мога да сложа точка. Толкова сме далече още, толкова сме назад, че просто в един момент цялото това зареждане от красотата на това, което си видял те прави тъжен, уморен, карате дори да се чувстваш неловко и глупаво..............

Не че им завиждам, не че злобея, почерпих от това което имах възможността да направя и то с целите си шепи........но и до ден днешен не мога да разбера, защо ние не помръдваме – и там има имена, и там има власт, и там има пари, корупция, мръсна игра..........но върви напред, просто се развива. Аз отсякох: Майната му, радвай се, че си го видял и го запази за себе си.......друг няма нито да го разбере, нито да го сподели истински и да му се порадва. Тук е така, тук ние сме такива и скоро няма да се промени. После мълчание, в което може само на двама истински приятели да им бъде хубаво. Останала част е още по – интересна и вълнуваща, но понеже съм егоист ще си я запазя за себе си. Срещата завърши с обещание за гости във Варна - това лято, което надявам се да стане наистина................