Мммммм тамън решихме да си тръгнем от кафето оная вечер, ама някакво такова кисело ми беше и не ми се прибираше ;) викам айде...пак се започва. Имам някакво странно и дори не знам как да го обясня едно такова...свойство на очите - като тръгна на някъде и ми стават като обективи и почват да фокусират - "Дамата с рентгеновите очи", ама не точно :) и сценария, разказа, сюжета, пиесата, драмата, стиховете........бе всичко се подрежда за секунди, знам как ше започне и как ше свърши :) / I Don't like happy end" / ...Оная вечер още като излезнахме и гледам мъглата, приглушената светлина от лампите, леко ръмящия дъжд...казах си това е : Само трябва малко да изчакам и от клоните да се появат черните гарвани, които ще откраднат поредния къс месо на болната ми душа.
Чао, лека нощ.........и хорицата се разоотидоха.. Да ама не, поне не всички :)) Останахме двамата - / не искам да споменавам имена / друг е въпроса, че оня другия в мене се събуди, та точно трима си бяхме. Двама, които живеят заедно и незнайно как се търпят, вече 15 години и един :) луд, които е любител на фотографията.......ама до припадак :) Та тримата само с поглед се разбрахме и почнахме да изваждаме апарати, обективи, стативи:) сенници...сичко, което ще ше да ни трябва, за да извлечем ноща от утробата й. Крайни резултати ...........