Лично и не съвсем .....

Оххх и тая нощ ше бъде тежка..........то вече не знам коя е лека, малко ми се размиват. Незнам...повече от половин час само дъжда тихо да румоли, като пияно.........в такива моменти нищо не ми идва в главата освен някакви откъсъчни спомени / които понякога дори не са изживяни, а може и въобще да не съществуват/ въображаеми спомени, пътища, усмивки, прегръдки, очи..........всеки си сам по пътя. Път който понякога се проклинам, че вървя и се питам въобще трябва ли? Тоя въпрос ми е се в главата - още не мога да му намеря отговор, а ако намирам никога не е един - защо по дяволите. Аммм като се тръшнах на леглото оная вечер, хем трябваше на Благоевия да отивам и си казах Ако всичко беше като в секса дали ще ше да по-просто, очакваш дъха му, после спира, стенещи прегръдки, сълзи- събрани в дланите, последвала небрежна усмивка, всичко завършва със студено мълчание. И пак си чужд, обре4ен, бездомен, гладен...........непостигнал? Ох.............в такива моменти само Pink Floyd ми помагат.........сещам се преди, не знам скоро беше вървях си така и по едно време оглеждам се няма никой, ослушвам се - пак нищо и накрая точно като на концерта започна тихо да приглушава............On the turning away ...........Light is changing to shadow, вървейки към празния ми дом, по пътя, който другите не искат да видят.........просто затворили сетивата си за всичко.....................дори и ТИ.
.........................................................................................................................................................................
Тая самота някой ден ше ме смаже .....баси