Abandoned

Once my life was plain and clear
I recall
Once my ignorance was bliss
Nightfall came
Like a serpent’s kiss
To my troubled mind

Why... oh why my god...
Have you abandoned me
in my sobriety
Behind the old façade
I'm your bewildered child
So take me cross the river wide

Binding promisses were made
On my soul
Grand illusions lead astray
Ice cold winds swept my heart away
bring me back to you

Why... oh why my god...
Have you abandoned me
in my sobriety
Behind the old façade
I'm your bewildered child
So take me cross the river wide


(Helena)
I remember a song
like in a dream
Where September was long
And winter unreal

Why oh why my God above
Have you abandoned me
in my sobriety
Behind the old façade
I'm your bewildered child
So take me cross the river wide.


Велико е мамка му .........велико !

Photoshop

Нещо забавно, което изисква доста труд :) Адски им се зарадвах...
Който иска да види още ето тук. Поздрави сърдечно на авторката Мая.

Arina Minova

Представям Ви Арина Минова от Латвия. На 26 години е и както казва тя самата : "Професията ми не е художник, но все пак художник съм в душата". Част от фотографията й.

Стефи :)

Последното ми фотографско творение :)

Лично и не съвсем .....

Оххх и тая нощ ше бъде тежка..........то вече не знам коя е лека, малко ми се размиват. Незнам...повече от половин час само дъжда тихо да румоли, като пияно.........в такива моменти нищо не ми идва в главата освен някакви откъсъчни спомени / които понякога дори не са изживяни, а може и въобще да не съществуват/ въображаеми спомени, пътища, усмивки, прегръдки, очи..........всеки си сам по пътя. Път който понякога се проклинам, че вървя и се питам въобще трябва ли? Тоя въпрос ми е се в главата - още не мога да му намеря отговор, а ако намирам никога не е един - защо по дяволите. Аммм като се тръшнах на леглото оная вечер, хем трябваше на Благоевия да отивам и си казах Ако всичко беше като в секса дали ще ше да по-просто, очакваш дъха му, после спира, стенещи прегръдки, сълзи- събрани в дланите, последвала небрежна усмивка, всичко завършва със студено мълчание. И пак си чужд, обре4ен, бездомен, гладен...........непостигнал? Ох.............в такива моменти само Pink Floyd ми помагат.........сещам се преди, не знам скоро беше вървях си така и по едно време оглеждам се няма никой, ослушвам се - пак нищо и накрая точно като на концерта започна тихо да приглушава............On the turning away ...........Light is changing to shadow, вървейки към празния ми дом, по пътя, който другите не искат да видят.........просто затворили сетивата си за всичко.....................дори и ТИ.
.........................................................................................................................................................................
Тая самота някой ден ше ме смаже .....баси

Хармония :)

В любими .......

Автор Kubeto

Photoshop

Mask Pro

Това е заглавието на една програмка, която свалих преди близо месец, два. Общо взето успях по някакъв неистов начин да я подкарам на CS-a, но проблема, който възникна е че след голямо количество опити не мога точно да схвана как се работи. В повечето форуми описват програмата, като абсолютен гений в изрязването на трудни обекти като например :









Ако някой може да даде повече разяснения относно програмата и начина на работа ще съм му много благодарна !!

Lara Fabian Je T'aime

Няколко превода намерих на тази песен, изпълнявана от Лара Фабиан..........но нито един от тях не ме докосна така както е самата песен, а именно на френски. Може би една от най-силните балади, които някога съм чувала...

Original version
Je T'aime
D’accord, il existait d’autres façons de se quitter
Quelques éclats de verres auraient peut être pu nous aider
Dans ce silence amer, j’ai décidé de pardonner
Les erreurs qu’on peut faire à trop s’aimer
D’accord la petite fille en moi souvent te réclamait
Presque comme une mère, tu me bordais, me protégeais
Je t’ai volé ce sang qu’on n’aurait pas dû partager
A bout de mots, de rêves je vais crier

Je t’aime, je t’aime
Comme un fou comme un soldat
Comme une star de cinéma
Je t’aime, je t’aime
Comme un loup comme un roi
Comme un homme que je ne suis pas
Tu vois, je t’aime comme ça

D’accord je t’ai confié tous mes sourires, tous mes secrets
Même ceux, dont seul un frère est le gardien inavoué
Dans cette maison de pierre,
Satan nous regardait danser
J’ai tant voulu la guerre de corps qui se faisaient la paix

Je t’aime, je t’aime
Comme un fou comme un soldat
Comme une star de cinéma
Je t’aime, je t’aime
Comme un loup comme un roi
Comme un homme que je ne suis pas
Tu vois, je t’aime comme ça

Je t'aime, je t'aime
Comme un fou comme un soldat
Comme une star de cinema
Je t'aime, je t'aime, je t'aime, je t'aime, je t'aime, je t'aime
Comme un loup comme un roi
Comme un homme que je ne suis pas
Tu vois, je t’aime comme ça


English version
I love you
Agreed, there existed other ways of parting
if we looked at the bright side it might be able to help us
In this bitter silence, i decided to forgive you
it is the faults that we might do when we love someone so much
agreed the small girl in me often claimed you
you were almost like a mother, you edged me, u protected me
I've stolen your blood that we wont leave each other
in the middle of words and dreams im gonna shout:
I love you, I love you
like a crazy person like a soldier
like a star of cinema
I love you, I love you
as a wolf, as a king
as a man that i'm not
you see, i love you like that

agreed, I trusted you in all my smiles and secrets.
even those, alone whose brother is the unconfessed security guard
In this stony house,
Satan watched us dance
I wanted so much the war of bodies which made peace
I love you, I love you
like a crazy person like a soldier
like a star of cinema
I love you, I love you
as a wolf, as a king
as a man that i'm not
you see, i love you like that.

Bylgarian version
Обичам те

Съгласна съм,съществуваха и други причини да се разделим.

Няколко парчета стъкло щяха може би да ни помогнат.

В тази горчива тишина реших да простя

Грешките,които можем да направим,обичайки се толкова много.

Съгласна съм,че момичето в мен често те умоляваше.

Ти ме обграждаше почти като майка,пазеше ме.

Откраднах ти кръвта,която не беше длъжен да делиш

И в края на думите,на мечтите,ще изкрещя

Обичам те,обичам те,

Лудо,като защитник,

Като във филмите.

Обичам те,обичам те,

Диво,като господар,

Като мъж,каквато не съм.

Виждаш,че те обичам така.

Съгласна съм,че ти поверих всичките си усмивки,всичките си тайни

Дори тези,на които само един брат е непризнат пазител.

В тази каменна къща,докато Дяволът ни гледаше как танцуваме,

Толкова исках войната от тялото,което се сдобряваше.

Обичам те,обичам те,

Лудо,като защитник,

Като във филмите.

Обичам те,обичам те,

Диво,като господар,

Като мъж,каквато не съм.

Виждаш,че те обичам така

Bruce Dickinson

Поздрав за последователите на блога :))




Kill Devil Hill


Blood brothers of angels now hear us,
We earthbound your offspring, don't fear us
God willing, we'll rise up, be near you
So open your arms now, and take us
So we're breathing our dreams, like the Icarus of old
The plans we made for the bold
And the blue-eyed beyond, there's nowhere to hide
There's no going back now

[chorus:]
As the wind whips over the hillside
20 knots over Kill Devil Hill
Steady wind blows over the sand
20 knots over Kill Devil Hill
As the breeze whips straight as an arrow
It begun over Kill Devil Hill
Gasoline and wind in the wires
Kill Devil Hill and the way to the stars

We stand on this seashore and wonder
What madness, what secrets we plunder
All failure we learn from, discovery
The wreckage of heaven lies on the sand
First chance is abandoned
With wood string and wire we can barely control our desire
For destiny's arrows...

[chorus:]
As the wind whips over the hillside
20 knots over Kill Devil Hill
Steady wind blows over the sand
20 knots over Kill Devil Hill
As the breeze whips straight as an arrow
It begun over Kill Devil Hill
Gasoline and wind in the wires
Kill Devil Hill and the way to the stars

[instrumental part]

(Where are those secrets, holding our dreams?)

(Where are those secrets, holding our dreams?)

(Where are those secrets, holding our dreams?)

(Where are those secrets, holding our dreams?)

Мммммм тамън решихме да си тръгнем от кафето оная вечер, ама някакво такова кисело ми беше и не ми се прибираше ;) викам айде...пак се започва. Имам някакво странно и дори не знам как да го обясня едно такова...свойство на очите - като тръгна на някъде и ми стават като обективи и почват да фокусират - "Дамата с рентгеновите очи", ама не точно :) и сценария, разказа, сюжета, пиесата, драмата, стиховете........бе всичко се подрежда за секунди, знам как ше започне и как ше свърши :) / I Don't like happy end" / ...Оная вечер още като излезнахме и гледам мъглата, приглушената светлина от лампите, леко ръмящия дъжд...казах си това е : Само трябва малко да изчакам и от клоните да се появат черните гарвани, които ще откраднат поредния къс месо на болната ми душа.
Чао, лека нощ.........и хорицата се разоотидоха.. Да ама не, поне не всички :)) Останахме двамата - / не искам да споменавам имена / друг е въпроса, че оня другия в мене се събуди, та точно трима си бяхме. Двама, които живеят заедно и незнайно как се търпят, вече 15 години и един :) луд, които е любител на фотографията.......ама до припадак :) Та тримата само с поглед се разбрахме и почнахме да изваждаме апарати, обективи, стативи:) сенници...сичко, което ще ше да ни трябва, за да извлечем ноща от утробата й. Крайни резултати ...........

"Корабът е неговият живот, музиката е неговият свят, пианото е неговата душа...
Историята на един човек, който може да направи всичко, освен да бъде обикновен..."

Обикновено не се зачитам много в резюметата на филмите, които се представят по разните торенти, не крия, че и с този бе така. Друг е въпроса, че хиляди пъти, откакто съм гледала филма съм се връщала да видя как е бил представен . Преди повече от две, три години гледах този филм и разбрах, че винаги ще закъснявам и винаги ще знам това, макар и да не се е сличило все още или да чакам момента, в който да си призная, че просто е така........ отговора си получих от края на филма или почти ... Диалога между Макс и 1900. Този диалог го знам наизуст и не защото съм гледала филма много пъти, а просто защото мнократно го водя с Макс, моят Макс / измислен и въображаем, а понякога до болка стоящ пред мен - истински / ............диалога и филма, в които припознах себе си ...

Макс:

Хайде, Хиляда и деветстотин.

Ела с мен.

Ще погледаме зарята от

пристанището

и после ще започнем

от самото начало.

Понякога точно това е начинът

да вървиш напред.

Връщаш се към началото.

И нищо не е загубено...

щом имаш една добра история

и човек, на когото да я разкажеш.

Помниш ли?

Ти си ми го казвал.

1900:

Добре, какви истории

можеш да разкажеш?

Макс:

Светът ще чака и следи

всяка твоя дума, ще обожава музиката ти.

Повярвай ми.

Целият този град,

на който не му се вижда краят.

1900:

Краят...

Макс:

Моля?

1900:

Ще ми покажеш ли, моля те,

къде свършва?

1900:

Всичко си беше наред като се качвах

на мостчето. Чувствах се чудесно...

с моето ново палто.

Доста добре изглеждах в него.

И наистина щях да сляза.

Със сигурност.

Това не беше проблемът.

Не това, което видях, ме спря

да сляза, Макс.

А това, което не можех да видя.

Разбираш ли ме?

Това, което не можех да видя.

Този огромен град имаше всичко

освен... край. Просто нямаше край.

И аз не можех да видя

къде свършва всичко.

Краят на света.

Ето пианото например -

клавишите започват...клавишите свършват.

Знаеш, че са 88 на брой и никой

не може да ти каже нещо различно.

Те не са безкрайни.

Макс:

Но ти си безкраен.

И свирейки на тези клавиши, музиката,

която правиш, също е безкрайна.

1900:

Това ми харесва.

Така мога да живея.

Ако ме изправиш на мостчето

и разпростреш пред мен

милиони клавиши, чийто край

никъде не се вижда,

и това ще е наистина така, Макс,

краят им да не се вижда,

тези клавиши ще са безкрайни.

А ако клавишите на едно пиано са

безкрайни, няма как да свириш.

Просто стоиш на грешното място.

Макс:

Това ще бъде пианото на Бога.

1900:

Господи, видя ли улиците?

Само улиците като видиш.

Имаше хиляди улици.

Какво ще правиш там? Как ще си избереш

само една, по която да вървиш?

Една жена,

една къща,

едно парче земя, на което да застанеш

да се любуваш и наречеш свое,

един начин да умреш?

И целият този свят изведнъж

се стоварва върху теб.

И не знаеш кога може

да свърши всичко това,

имам предвид,

не те ли е страх дори,

че всичко това може да се срути

ей така, изведнъж?

Под огромната тежест на живота?

Аз съм роден на този кораб,

а светът минаваше покрай мен.

Две хиляди пътници едновременно,

които имат хиляди желания,

но не повече отколкото могат да се

поберат между носа и кърмата на кораба.

Можеш да изсвириш песен за щастието си,

но на пиано, което не е безкрайно.

Научих се да живея по този начин.

Земята?

Земята - тя е кораб, който обаче

е твърде голям за мен,

Тя е жена,

прекалено красива за мен,

тя е пътешествие,

твърде дълго за мен,

твърде силен парфюм.

Земята е като музика,

която не знам как да сътворя.

Не можех никога

да сляза от кораба.

Денят 14.01.2009 в кадри ...

Автори gdulev и shadowmoon

Един от филмите, който преобърна начина ми на мислене!