Аз ли остарявам ...........или тоя - вътре в мен прогнива от старост??
Не знам...но смазващо е просто, Господи!?
Детският ми глас почти приглушен е от дрезгавината на старостта ми,
нежните ми ръце почти увяхнали са и сбърчкани отвътре,
очите ми доста потъмнели в утрините, загубили способността да се усмихват.
Да оставям следи, да приемам победи, да съзерцавам мигове, да губя стоически,
да се страхувам зверски, да ................още толкова много.
Има ли смисъл всичко като знам, че в гроба ще бъда само шепа ръждясали кости?
.....................................................................................................................................................
А преди доста време написах ..."Достойнството в мълчание, е привилегия само на мъртвите".
Сега вече не вярвам ......
Няма коментари:
Публикуване на коментар