##############
Напиши ми писмо..
За да ми кажеш как не можеш да ме забравиш
Че ме обичаш че те боли
Ще повярвам обещавам ти
Напиши….
Разкажи ми за там и за него
За безумните летни треви
За горчивия смях на морето
И за тъжните птичи сълзи.
А звездите все още ли светят
Все така ли говориш с тях
Аз изгубих звездите си вече…
Имам само студена земя….
Кажи ми че сега си щастлива
Че не мислиш за мен
/ защото аз не мога да спра да те помня /
Кажи ми че всичко ще бъде наред
И ще свърши все някога болката.
Разкажи ми измислена притча за любов
За запълнени красиви дни
За намерен в пътища смисъл
И за сбъднати детски мечти
Напиши и кажи че си спомняш
За нашата пролет…
Есента пълни моите дни с ветрове и
Пустинна тревога
Скръбно злато покрива пръстта ми
Отминали срещи в магичен дъжд
Припомни ми за твоето лято
И вкуса на разцъфнала ръж..
Излъжи ме че пак ще те видя
Ще повярвам нали съм дете
Напиши ми …..зная че помниш адреса
На човека без име с празно сърце!
Странно някак ...преди малко се прибирах и се сетих за тоя стих, който сигурно съм писала преди три години. Дори не вярвах, че отново ще мога да го пренапиша в целия му вариант / обикновено не ги помня/. Проблемът само че не идва от припомнянето, а по-скоро от чувствата, заради които се зароди..........тук последва само мълчание.
Р:Три?
ОтговорИзтриванеДа не са шест?