Поезия...

###########

Тихо заспали са твоите очи,

а моите сега от сенки изгряват.

Събудени с нежно сини лъчи,

на бели мечти аромата навяват.

Тихо заспала е твоята душа,

а моята бърза криле да разтвори.

Самотно ще броди сред чужди ята,

ако утрото в златна клетка я затвори.

Тихо отмарят твоите ръце,

а моите сега цветята събират -

не разцъфнала роза е твоето сърце,

а те не могат с длани да убиват.

Тихо събуждат се твоите очи,

а моите сега в сенки заспиват.

Унесени в светло сини мечти,

в нощта се раждат в зората умират.



Писано преди 5 години........

Tomas Rucker photopgraphy

Много добра фотография на Томас Рукер. Това, което ми направи впечатление, е че на нито един модел не е снимано лицето....всичко е тяло и поза. Съчетанието на някой от тях с природата и сливането им с нея е доста сполучливо. А първите фотоси и особено третият ми напомниха за Диего Веласкес и творбата му "Венера пред огледалото" - говоря за позата на тялото.......:)

Iron Maiden Ring

Първото вече го имам :))) сега ще мисля върху следващото :)) Е изработката не е точно същата няма я грапавината, но надписа и размера на формата на пръстена са същите :)))
Може би най-дълго чаканият ми подарък е било това :) споделям го с последователите на блога и по-специално с Дежаву и Шамана :)).....разбира се и с всички заклети фенове на групата като нас! :))

Vld Gansovsky photography

Vlad Gansovsky!Е поредния фотограф, който ме впечатлява и който виждам, че много български фотографи се опитват да го имитират, като със свои модели правят същите пози и дори някой от тях използват същите предмети. ЖалКО само, че опитите не са много сполучливи, но пък съм и на мнението, че човек трябва да опитва. Мммм тук се сещам за една много подходяща мисъл "Великите художници имитират, а истинските крадът" :)) художник = на фотограф.
Радвам се че Gansovsky се е отказал от инженерството, той се преоткрива във фотографията, а аз преoткривам себе си в неговата :)))
Част от фотографията му ....

Без магистратура...

Пет часа докато се прибера от София. Пет часа гледах как едва се движим по пътя, заради снега, който не престана да вали. Скоростта на автобуса беше достатъчна, за да имам възможността да се отдам на мислите си. НЕ МОЖАХ да запиша магистратура, просто не се получи за пореден път. Уж всичко ще ше да е наред, уж имаше специалност фотография или графичен дизаин, уж беше говорено с преподавателите и накрая нищо, едно ГОЛЯМО НИЩО. Такова разочарование до ся просто не съм приемала толкова тъпо. И то незаради самото разочарование, а просто защото се налага прекалено да чакам, да имам търпение,вяра, нещо което ми става все по неприсъщо с напредването на възрастта. 1000 лв струва таксата, три семестъра то4но 3 хиляди........щях да ги прежаля и без това половината ги имам кажи речи спестени, но да ходя и някакви пенсионери на по 60 год. да ми преподават фотошоп и обработка на снимки срещу скромната сума от 800 лв- просто ме изкара извън релси. Баста..........
Стигнахме до Благоевград - най-после.........и се замислих, че просто това, което сега се случва го преживях преди време, само че с журналистиката...толкова желание да уча, да разбера и накрая 6 години практика, в която осъзнах, че журналистика не се учи, а просто се работи. Друг е въпроса, че дори и не работиш това което искаш, а това което ти кажат. Айде после някой да ме убеждава в "свободата на словото" - никога!
Та мечтата ми ...е простичка и се състои само в няколко неща.............да имам кола, да имам хубав апарат, с който да щракам, че митака вечно не може да ми дава неговия, а после да обикалям бездомно. Последното ми се отдава мисля най-добре. И после ми изниква въпроса, нужно ли ми е за всичко това тъпата магистратура? И не мога да си дам отговор, щото има и друго.... в смотания Петрич няма театър, а ми се гледа театър..../последната постановка беше на Мартин Маккдона "Ментолови Целувки" с Куцото Били, което ме изкефи много яко, щото ролята я изпълняваше някакво сладко хлапе от Младежкия театър в университета/ и то ужасно много, дори и да някой от смотаните студентски изгъци, които просто са объркали копирането от великите с оригиналниченето на незнаещите :)))) аммм та...може би тва е нещото, което ми липсва и което някак си ... усещам, че не мга да го намеря.....не знам.
Трудно ми е да се разбера, дори незнам дали ше успея..............
И хайде за да не е всичко кисело, ше кажа, че вече си имам пръстена на IRON MAIDEN, утре ше постна и снимки ...

Дългият път към дома....

##############

Напиши ми писмо..

За да ми кажеш как не можеш да ме забравиш

Че ме обичаш че те боли

Ще повярвам обещавам ти

Напиши….

Разкажи ми за там и за него

За безумните летни треви

За горчивия смях на морето

И за тъжните птичи сълзи.

А звездите все още ли светят

Все така ли говориш с тях

Аз изгубих звездите си вече…

Имам само студена земя….

Кажи ми че сега си щастлива

Че не мислиш за мен

/ защото аз не мога да спра да те помня /

Кажи ми че всичко ще бъде наред

И ще свърши все някога болката.

Разкажи ми измислена притча за любов

За запълнени красиви дни

За намерен в пътища смисъл

И за сбъднати детски мечти

Напиши и кажи че си спомняш

За нашата пролет…

Есента пълни моите дни с ветрове и

Пустинна тревога

Скръбно злато покрива пръстта ми

Отминали срещи в магичен дъжд

Припомни ми за твоето лято

И вкуса на разцъфнала ръж..

Излъжи ме че пак ще те видя

Ще повярвам нали съм дете

Напиши ми …..зная че помниш адреса

На човека без име с празно сърце!

Странно някак ...преди малко се прибирах и се сетих за тоя стих, който сигурно съм писала преди три години. Дори не вярвах, че отново ще мога да го пренапиша в целия му вариант / обикновено не ги помня/. Проблемът само че не идва от припомнянето, а по-скоро от чувствата, заради които се зароди..........тук последва само мълчание.

Manderlay / Мандерлей (2005)

Дам, точно така това е продължението на филма "Догвил"....вторият филм от трилогията на Триер. Жалко само че ролята на Грейс не се играе от Никол Кидмън. Този път свободата се превърща в робство, а робството в свобода. Героят на Оруел пише в днивника си "Свободата е правото да напишеш 2+2=4". Идеология, която изкристализира вулгарно по времето на комунизма.....но за Оруел друг път. Аналогията ми дойде просто от чувството и разбирането за "свобода" и "робство" и най-вече в това струва ли си да убеждаваш някого в тях?

Тази година се очаква да излезе и "Washington", третата последна част....

Annie Leibovitz

Януари - Февруари

Март - Април


Май- Юни



Юли-Август


Септември - Октомври


Ноември - Декември



Снощи някъде към 3;00 сутринта се зарадвах много щото попаднах на една от фотосесийте на Annie Leibovitz. Тая година бе избрана тя да прави календара на Lavatzza. Идеята за разлика от други години бе доста по- атрактивна и впечатляваща. Най-интересно ми беше да видя самата подготовка на моделите - гримиране, костюми, заемане на пози...всичко. Факт е, че всички снимки на моделите бяха направени в студио, а след фотосесията показаха и самата обработка, доколкото можах д видя с Adobe CS4. Чашата с кафе от месеците май и юни си бе истинска и доста внушителна по размери, сами може да си направите извода само какво е студиото по ширина и дължина. Същото е и със спагетите, в които модела сладостно лежи в месеците септември и октомври.

Dead Can Dance - Yulunga

Споделено....

Аз ли остарявам ...........или тоя - вътре в мен прогнива от старост??
Не знам...но смазващо е просто, Господи!?
Детският ми глас почти приглушен е от дрезгавината на старостта ми,
нежните ми ръце почти увяхнали са и сбърчкани отвътре,
очите ми доста потъмнели в утрините, загубили способността да се усмихват.
Да оставям следи, да приемам победи, да съзерцавам мигове, да губя стоически,
да се страхувам зверски, да ................още толкова много.
Има ли смисъл всичко като знам, че в гроба ще бъда само шепа ръждясали кости?
.....................................................................................................................................................
А преди доста време написах ..."Достойнството в мълчание, е привилегия само на мъртвите".
Сега вече не вярвам ......

Laurent Auxietre photography

Laurent Auxietre е французин, сравнително млад, който по изумителен начин представя отношението си към портретната, студийна фотография. И макар че чак през 2006 г. започва да се изразява по-смело, откровено си признавам, че рядко съм виждала някой толкова добре да подчертава съвършенството на лицето и особено на очите. За последните две мисля, че като аргумент мога да изпозлвам прекрасните му снимки правени по време на пътуването му до Етиопия и Сирия. Всъщност, само който не е пътувал до тези страни ще му бъде трудно да разбере какво точно усещам? :)